Ключова среща на Г-7 във Франция

Веднага след честванията на 80-ия си рожден ден президентът на САЩ Доналд Тръмп се отправя към среща на върха на страните от Г-7 във Франция, за да обсъди въпроси, свързани с Иран, Украйна, търговията и други, които са били източници на напрежение между съюзниците.

Часове преди да напусне Вашингтон, Тръмп обяви споразумение за прекратяване на войната с Иран, припомня "Асошейтед прес". Този развой на събитията може да промени динамиката за лидерите на Г-7 по време на преговорите, които се провеждат от понеделник до сряда.

Само преди дни, когато примирието между Иран и САЩ "висеше на косъм", като това беше съпроводено с възобновяване на удари между страните. Анализатори спекулираха, че може да се стигне до избухване на емоциите и че Тръмп може да не се задържи дълго във френския град Евиан, който е домакин на срещата.

Освен Франция и САЩ, останалите страни от Г-7 са Канада, Германия, Италия, Япония и Обединеното кралство.

Какво обаче още трябва да знаем за срещата на върха?

Страните от Г-7 се събраха за първи път през 1975 г., за да обсъдят решения за затруднената световна икономика. „Много от големите инициативи на срещите на върха на Г-7 са се появявали благодарение на спонтанното взаимодействие между лидерите, създадени на момента, въз основа на свободен и неограничен диалог за ценностите, спомените и дори общите им интереси като спорта, например бейзбола“, казва специалистът по Г-7 в Университета на Торонто Джон Киртън.

Но отношенията на Тръмп с европейските съюзници бяха напрегнати още преди той, заедно с Израел, да започне войната с Иран през февруари, без да се консултира с тях. Срещата в Евиан е първата им обща след това. Тръмп вече разкритикува отказа на съюзниците да се присъединят към войната. Сега най-вероятно те ще приемат с облекчение всяко споразумение с Иран, ако то отново отвори Ормузкия проток и позволи на износа на енергийни ресурси от Персийския залив да се възстанови свободно.

Като домакин Макрон включи най-съществените и най-спорните теми в първите 24 часа на срещата на върха. Ключовите теми са войната с Иран и нейното отражение върху енергийните доставки, както и тази в Украйна, която до голяма степен е слязла надолу в списъка с основни приоритети на Белия дом.

Сутрешната сесия във вторник, посветена на Украйна, ще даде възможност на президента Володимир Зеленски, който също е поканен на срещата, да покаже напредъка, който украинските сили постигат срещу руската инвазия. Ако Зеленски успее да убеди Тръмп, че Путин не може да постигне целите си във войната по военен път, той може би ще успее също да го убеди, че Путин трябва да бъде принуден да седне на масата за преговори.

След като беше унизен в Овалния кабинет от Тръмп и вицепрезидента Джей Ди Ванс миналата година, украинският държавен глава сега разполага със „значително по-силна позиция“, заяви Мария Снеговaя, която е експерт по Русия в Центъра за стратегически и международни изследвания. Администрацията на Тръмп „има склонност да гледа по-благосклонно на онези държави, които разполагат с определени силови позиции, наклонени в тяхна полза“, каза още тя.

Обядът във вторник, посветен на Близкия изток, може да се развие по много различни начини. Очаква се споразумението между САЩ и Иран да бъде подписано в петък, след което да бъде последвано от технически разговори по детайлите през следващите 60 дни. Тръмп ще бъде притиснат да даде повече информация за условията на споразумението. Ако то отвори отново Ормузкия проток, се очаква Франция и Великобритания да изложат аргумента, че могат да помогнат за разчистването на прохода от мини и да ескортират танкери през него. Те са работили по подобни планове с други държави, но изчакват стабилно прекратяване на огъня, за да започнат мисията.

Очаква се лидерите на Г-7 също да обсъдят разработването на други маршрути за доставка на енергийни ресурси от Персийския залив, включително през Египет. Египетският президент Абдел Фатах ел-Сиси, както и управляващият емир на Катар и президентът на Обединените арабски емирства, ще се присъединят към тези разговори. Тръмп също така ще се срещне насаме с всеки от тези регионални лидери по време на срещата на върха.

Китай, който не е член на Г-7, се очаква да бъде основен фокус на икономическите разговори в сряда. Държавите от Г-7 са загрижени, че Пекин "наводнява" световните пазари с продукти, субсидирани от държавата, като по този начин нечестно изпреварва техните собствени индустрии и унищожава работни места. Икономиката на Китай е по-голяма от тези на всички държави от Г-7, с изключение на САЩ, пише "Асошейтед прес".

Предвидени са също дискусии за изкуствения интелект, включително как да бъдат защитени младите хора онлайн, както и за икономическата помощ за развиващите се държави.

Индийският премиер Нарендра Моди и президентът на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва ще присъстват на част от срещите на върха. Също така ще участват лидерите на Южна Корея и Кения.

Държавите от Г-7 се редуват да бъдат домакини и да организират събитията. Франция пое председателството от Канада - домакинът на миналогодишната среща, и ще го предаде на САЩ през 2027 г.

Фондация "Валери Жискар д'Естен" припомня със снимка от декември 1974 г., че идеята за създаване на такъв клуб възниква по време на двустранна среща между френския президент Валери Жискар д'Естен и американския му колега Джералд Форд в Мартиника. Двамата си представят нова форма на консултации между големите икономически сили. Известната снимка на двамата лидери, които си говорят край басейн, с Хенри Кисинджър до тях, се превръща в символ на тази по-директна, по-неформална дипломация. Така на следващата година в Рамбуйе, Франция, се провежда първата среща на върха на Г-6, предшественик на Г-7.

Тя събира лидерите на шест държави - Франция, Западна Германия, Италия, Япония, Великобритания и САЩ. Обсъжданите теми са как да ускорят възстановяването си от най-тежкия икономически спад след Втората световна война. Канада се присъединява на следващата година, с което се оформя Г-7.

Нито един лидер от Г-7 никога не е пропускал годишна среща на върха, заяви Киртън. Членството винаги е било ограничено до демократични държави, което позволи на Русия да се присъедини като зараждаща се демокрация през 1998 г., но изключи управлявания от Комунистическата партия Китай. Клубът прекрати участието на Русия след 2014 г., когато Путин завзе Крим от Украйна - събитие, което предвеща пълномащабната война, продължаваща от 2022 г.